понеделник, 30 януари 2017 г.

НОЩЕМ ПАК...



Ден след ден изчегъртвам 
от малкия храм на душата си
и
последните щрихи, с които
бях изрисувала крехките му стени.
На всяка стена беше ти.
И боли, но не спирам...

Пробвах просто с невиждане,
н
о те виждах дори,
к
огато не гледах навътре.
Пробвах с измиване,
със напиване,
с яростно търкане,
дори с подобие на обичане.

Понякога ми се струваше,
че избледняваш.

Празнувах уплашено, 
пиех - от собствените си сълзи -
наздравица за сбогуване.
Но после открих, че просто
си се пропил по-дълбоко.

Пробвах с писане –
д
а изтечеш през пръстите ми,
д
а те затворя в думи
и
никога повече да не те чета.
Но открих, че те знам наизуст,
к
ато първо стихче от детството,
к
оето не се забравя.

Накрая
реших -
ще изчегъртам с нокти
и невидимото дори
.
Ти кървиш - аз не спирам –
всеки ден, още щом се пробудя...

Но знаеш ли, изтощена открих,
че н
ощем пак те рисувам.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова

Photo: Franziska Dimitrova

неделя, 29 януари 2017 г.

НЕ МОЖЕ ДА МИСЛИШ ЗА НЯКОГО, АКО...

Не може да мислиш за някого, ако и той не мисли за тебе.“ (Петър Дънов)

Спри да мислиш за мен. Само за миг забрави ме.
Имам нужда от дъх, който няма твоето име.
Искам други сълзи – от постигнато връхче, от истина.
Искам трепет от филм, искам трепет от хубави стихове.
Искам желание днешно – не по спомени с теб вледенени.
Искам ново изкачване, дето не води към тебе.
Искам смях от душата на прескачащо локви момиче.
Искам миг на забрава. Искам различно обичане.

Спри да мислиш за мен. Само за миг - да почина.
Като мине мигът, идвам в твоите мисли.
Завинаги.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова

Photo: Pixabay

събота, 28 януари 2017 г.

ТОЧНО В ТОЗИ МИГ

Помниш, нали? 

Чуваш дъха ми толкова ясно, 

че чак спираш да дишаш.

Усещаш стъпките ми зад своите – толкова истински,
че ти се иска да спреш, да се обърнеш, наклонил глава,
и да ме изчакаш.

Когато погледнеш в огледалото, виждаш как докосвам лицето ти
и дори понякога посягаш да хванеш ръката ми,
и да я притиснеш, за да ме задържиш още малко.

Когато прочетеш хубав стих, ти се приисква да ми го кажеш
и да гледаш как думите ме разтърсват.

Когато чуеш хубава музика неволно започваш да я пееш за мен –
и се подсмихваш, защото и двамата знаем, че пееш фалшиво,
но и двамата обичаме ти да пееш.

Когато заспиваш, малко преди съвсем да потънеш в съня,
усещаш парфюма ми, приисква ти се да го прегърнеш,
преди да прошепнеш „Лека нощ“
и за миг се заслушваш за отговор...

Точно в този миг
се проклинаш,
че помниш.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова

Photo: Pixabay

петък, 27 януари 2017 г.

ПРОУМЯВАМ БЕЗКРАЯ

За деня неизвестен, в който все пак ще тръгна
на пътуване ново и в посока далечна,
към места, от които няма път за завръщане,
към вселени, с които все към тебе ще гледаме...
За тогава да знаеш, че следи ти оставям –
ясни, ярки, горещи – да намериш къде съм.
Ще те чака огнище и уютно ухание –
като в нашите пролети, като в нашите есени.
Щом отдъхнеш от пътя, ще погледнеш в очите ми.
Ще усмихнеш сълзите ми, ще ми вземеш ръцете.
Ще отпиеш от мен, облекчен, че съм истинска
и щастлив, че сме вечни.
Само... моля те нещо –
ако пръв ти заминеш,
остави ми адреса.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова

Photo: Pixabay

четвъртък, 26 януари 2017 г.

ПИРШЕСТВО ОТ ТРОХИ





Любовта е
когато най-после изпиташ умиротвореното усещане,
че можеш да седиш на нечия празна трапеза
и да приемаш като благословия всяка негова трошица,
и да не гладуваш за нищо друго,
и да ти се струва пиршество,
и да си в състояние да направиш всичко
за още няколко момента
на тази празна трапеза
и за още няколко трошици...

докато

някой друг ти е приготвил с трепет пищна маса,
сложил е на нея всичко от себе си
и мъчително очаква една твоя трошица,
един твой момент,
един твой поглед,
но ти нямаш очи
за друго.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова



понеделник, 23 януари 2017 г.

ОТ МЕНЕ КЪМ ТЕБ. И ОБРАТНО.

Последния път, когато летях,
беше с теб и ти следвах крилата,
не защото не можех сама,
а защото така течеше свобода
от мене към теб.
И обратно.
Последният път, когато живях,
беше с теб и те държах за ръката,
не защото не можех сама,
а защото така течеше любов
от мене към теб.
И обратно.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова

събота, 21 януари 2017 г.

ЛЮБОВТА МИ БЕШЕ КРАСАВИЦА


Любовта ми беше красавица. Пищна, сияйна и горда. Когато беше млада, нямаше представа коя е и затова не бързаше – не знаеше какво да прави със себе си: да се подари, да принадлежи, да се слее с друга любов или да се самозарежда и да расте сама за себе си. Но дълбоко отвътре усещаше, че каквото трябва, ще се случи и че то ще е много красиво. Стъпваше уверено (малко като напук) и гледаше леко предизвикателно, вирнала непокорно глава – защото се чувстваше голяма, дори повече от голяма.
Минаваше време и тя не търсеше, само растеше.
Един ден онова, нейното, се случи. Позна го веднага и на мига откри предназначението си. Беше великолепно. Беше красива стихия. Завъртя я и я залюля, а тя се почувства непоклатима. Заслепи я, а тя виждаше невидимото. Оглуши я, а тя чуваше недоловимото. Превърна я в ухание, в желание, в обожание, в пожар. Увлечена, любовта ми така и не усети кога е станала прекалено голяма, прекалено силна, прекалено даваща.
Никога не разбра в кой момент остана отново сама. Унесена и опиянена, усещаше в себе си вихъра дълго, след като той бе утихнал. Когато най-после чу тишината, разбра, че така ще е завинаги.
Гледам я сега – все същата, голяма (даже повече от голяма), но непринадлежаща и примирена. Пак стъпва уверено, пак гледа предизвикателно и пак тръска глава - но то е, за да не се почувства победена. Не се оглежда в ничии очи, защото не иска да се види самотна. Изглежда тъжна, но не е. Просто е мъдра, а за нея мъдростта е като тясна дреха – стяга я, смалява я, задушава я. Тя няма да заплаче – тя е силна. Тя беше такава, каквито малко любови успяват да бъдат.
И когато аз се повторя – тя също ще се повтори.
Аз го знам.
И тя го знае.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова

четвъртък, 19 януари 2017 г.

КАТО МОМИЧЕ


Като момиче бях насън -  щастлива, чорлава, усмихната - сякаш още не съм те срещнала, но знам, че ще те има и от това ми се лети.
Като момиче тичах - със стиснати очи и крехък смях, без страх да не попадна на ръба, защото ръбовете бяха за невярващи. И знаех, че която и да е посоката, е правилна, защото всичките посоки са към теб.
Като момиче бях насън - разчорлена, задъхана и влюбена - щастлива, сякаш никога не съм те губила.
Добре, че мога да сънувам.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова

сряда, 18 януари 2017 г.

СТО ЖИВОТА

Залива ме 
усещането да съм с теб...
Да з
нам че сме щастливи и без минало,
да знам, че е за кратко, но завинаги,
ч
е много бързаме да се обичаме,
защото малко време сме откраднали.
Че много даваме, защото много имаме -
а е отрова любовта недадена.
И
уж сме във света, но сме невидими -
в блаженството за миг да сме единствени.
А хората наоколо просветват -
да не забравим как да се завърнем.
Но аз не искам още да се връщам
.
И ти не искаш - нищо че си мъдър
И нищо че ми казваше:

Не може един живот за ден да преживееш.
През дните с теб живях по сто живота
.
И сто живота страшно те обичах...

Залива ме.
Не искам да изплувам.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова

неделя, 15 януари 2017 г.

НЕ ЗНАЕШЕ ЛИ?



Ти - все така на ръба на страха, 
че докосването е твърде задължаващо,
(Не знаеше ли, че е само когато не е пожелано от душата?),
че обичането е твърде обвързващо,
(Не знаеше ли, че всъщност те отвързва да си себе си?),
ч
е получаването е твърде зависимо от даването,
(Не знаеше ли, че когато си вътре, спираш да смяташ?),
че страстта е твърде застрашена от угасване,
(Не знаеше ли, че ако е от любов, тя само си сменя формата?),
че любовта твърде бързо се уморява,
(Не знаеше ли, че е само когато е слаба?)...

Ако беше спрял за миг
да се страхуваш,
да предвиждаш,
да ни спасяваш...
Може би от ръба на страха
щеше да си направиш
ръб
за излитане.


ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова

събота, 14 януари 2017 г.

ЧАСТЕН СЛУЧАЙ НА ОБЪРКАНА ЛЮБОВ


От двата края сме на една и съща любов.
От външната й страна.
Ти виждаш това, че не сме в центъра й, като смислена саможертва.
Аз го виждам като безсмислена жертва.
В крайна сметка няма драма - просто две различни гледни точки,
но беше само една - когато бяхме от вътрешната страна.

Объркахме се.


ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА
Надя Костова

Представена публикация

Въпреки, че първият ден от Новата година е просто следващият ден от календара, ние сме го натоварили с важната задача рязко да разграничи дв...