Тежат ми краката.
Примирено
следват посоката,
която главата диктува.
Но докато се вдигат,
за да стъпят отново -
точно преди да докоснат земята -
се обръщат назад
в желание да се върнат там,
където мама ще остане
завинаги жива.
Не съм знаела
колко много ми се е искало
да я взема със себе си,
накъдето и да ме отвее този живот.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова