петък, 31 януари 2020 г.

ЗА ПЪТЯ


Много стръмни пътеки пребродих
и от извори всякакви пих,
а водите им бяха отровни.
Не отровата им ме порази - 
поразиха ме чувства и хора,
думи, погледи, ласки, лъжи.
Мислех си, че умирам, а после 
нещо в мен оцеля. Продължих.
Но веднъж ме събори уплахата, 
че не знам накъде вървя точно. 
Дотогава ме водеше вярата -
път без вяра е цикъл порочен.
Спрях да вярвам. 
Реших, че съм в края.
За сбогуване вдишах дълбоко.
Примирих се. 
И точно тогава 
осъзнах:
пътят тъкмо започва.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

четвъртък, 30 януари 2020 г.

ЧУЖДИ СТИХОВЕ ЗА ЛЮБОВ

Чужди стихове за любов разплискват морето ми –
бе притихнало, сребърно,
с уморено заспали вълни,
с равно дишане,
с помъдряла след толкова блъскане 
по скалите ти пяна.
С лодки, кротко прибрали веслата си.
С деликатна луна, скрита в облак.
Бе смирено и тихо.
Но сега чужди стихове
го разплискаха.
Върнаха лудите чайки
и писъка им,
заглушаващ шума
на изгубило ритъм
непокорно,
неразумно,
безлюбовно, 
сърце.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

вторник, 28 януари 2020 г.

СЪБЛЯКОХ СИ ВТОРАТА КОЖА

Съблякох Любовта от себе си –
обвила ме беше като втора кожа.
Пропила се беше в клетките ми –
събличането й болеше повече
от края й.
Смъкнах си и всички защити.
Вече няма да са ми нужни –
нищо не е по-страшно
от липсата
на Любов.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

сряда, 22 януари 2020 г.

ГРОЗНОТО ПАТЕ


Погрозняваме,
щом ни разбият сърцата,
но за кратко -
за колкото грозното пате
трябва да чака,
за да се превърне в лебед.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

петък, 17 януари 2020 г.

СЪН

Някой отвори насила очите ми
точно когато сърцето ми си поемаше дъх,
за да ти каже, 
че наяве вече не те обичам,
но насън съм все още момичето,
което никога не се научи
как да обича друг,
след като е обичало теб.


ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Представена публикация

Въпреки, че първият ден от Новата година е просто следващият ден от календара, ние сме го натоварили с важната задача рязко да разграничи дв...