Надсмивам се до сълзи на страховете си, опитвайки се да им хвана края, да ги събера като букет балони и да ги пусна да летят – накъдето им видят очите. А аз да изцедя от свитото си сърце последните капки кураж и горчивата вяра, че през каквото и да минавам, винаги става най-правилното – просто не винаги съм готова за него. Някои уроци изобщо не приличат на такива, докато не се превърнат в минало, а аз тайничко не надникна назад. Но в настоящето – докато си в урока – много прилича на Ад. ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар