Младото време изглежда отмина. Вече е зряло и есенно. Тихо е. Само небето все си е синьо, но със сребристи нишки в косите. Помня кипежа на времето сладостен. Още сънувам смеха му бълбукащ. Виждам се пак непокорна и млада с устни от смях и целувки напукани... Още е вътре в мен младото време - само отвън позлатени листата ми нежно ми шепнат: “Миличка, есен е. Хайде, узрявай, че зима ни чака.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар