ПЪРВИЯТ ДЕН

Въпреки, че първият ден от Новата година е просто следващият ден от календара, ние сме го натоварили с важната задача рязко да разграничи два периода и да направи новия още от самото му начало много по-добър и успешен от предходния. Горкият 1-ви януари!

Добре, че после леко отпускаме хватката и си спомняме, че нашето благоденствие зависи И от нас.

Смятам да направя каквото зависи от мен, като оставя и съдбата да се случи, без да я стискам здраво за гушата, както досега.

Отказът от контролиране е голяма промяна за мен.

Ще гледам с любопитство какво се случва.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

БЪРЗАМ

Живея живота си, без да знам нищо за него, нито за след него. Уча се в движение и често ме късат на изпитите. Но успях да науча, че трябва да сгъстя настоящето. Да побера в него цялата обич, на която съм способна. Да кажа всяко “обичам те”, което избликва от сърцето ми. Да кажа на любимите си хора колко са ми скъпоценни и колко благословена се чувствам от земната си среща с тях. Да направя всяко възможно добро, та дори и невъзможното. Да свърша всичко, което ми е по силите, та дори и непосилното. Да запиша каквото съм прозряла, защото бързо се забравя…

Много задачи за един кратък миг, но ако отложа, може и да закъснея.

Затова бързам.

И (ви) обичам.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

С ГОДИНИТЕ НАУЧИХ

С годините научих,

че когато ти е трудно, трябва да събереш всичките си сили, за да благодариш, защото ти е предоставен начин за изкачване по спиралата.

Че когато си тъжен, е по-лесно да го споделиш с приятел, но това разсейва лековитата сила на тъгата, затова трябва да й се подчиняваш в усамотение.

Че когато си щастлив, трябва да го разпръскваш около себе си. А ако не изтъкваш своята причина за щастие, позволяваш на другите да имат собствена такава - и щастието пораства.

Че когато имаш любов, трябва да я отглеждаш като малко дете - да не я задушаваш, да й даваш свобода и пространство да расте.

Че ако любовта си отиде, трябва да оживееш и да си й благодарен, че е била в живота ти. И когато болката отмине, да я заместиш с обич, което всъщност е пак любов, но порастнала и помъдряла.

Че с времето се научаваш как да летиш, кога и къде да кацнеш умиротворено. И то не защото крилете ти са отслабнали, а защото ако си подбрал правилните момент и място, ще бъдеш добър учител по летене.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

НЕ СЪМ ГОСПОДАРКА НА ВРЕМЕТО

Ако можех да върна времето щях да събирам трепети и да ги крия грижливо за когато - уморени от много любов - насила увеличавахме разстоянието помежду си. И щях да ни направя лекарство от тях и да ни давам от него когато изстинехме. И щях да съм по-благодарна, когато те имаше.

Но понеже не съм

господарка на времето,

в сегашното,

което след миг ще е минало,

съм благодарна,

че те е имало.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

ДЕКЕМВРИ

Декември. Аромати взривяват спомени. Звуци рисуват уют. Хора сияят в очакване. Щастие, скрито зад ъгъла, се опитва да срещне очите ми, но на сигурно в своя пашкул не го и поглежда душата ми.

Декември е - твърде е хубав,

за да не си влюбен.

Затова съм се свила тихичко -

не поглеждам,

не се вслушвам,

не тръпна.

Добре ми е.

Чакам си влюбването.

Пътеписите на душата ми

АРХАНГЕЛОВ ДЕН

Цял ден си мисля дълго писмо до мама - утре Ангелите ще й отнесат всичката любов, която ми остана недадена. ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

ПИСМО ДО МОИТЕ

Мили мои души отлетели, все очаквам любимите стъпки, все приготвям любими трапези, все долита от близо смехът ви, все усещам дъха ви отляво - на заспиване даже ви виждам… Мили мои, не съм ви забравила, в дън душата ми сте - там е завинаги!

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ