Знам, че времето не лекува
и не го пуснах да вилнее наоколо.
Счупих стрелките му - нека тъгува,
нека му е отчаяно и самотно.
Нека му се вкаменят колелцата,
нека не знае как да се свие
така, че да понесе тишината.
Нека и то се моли за милост...
Нека.
А аз? Размених си сърцето
срещу книга за спомени.
И я прочетох.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова
Няма коментари:
Публикуване на коментар