Имам от теб по кожата си.
Мина толкова време, а още
с длани откривам твоите -
на местата, където последно
ме изгори за "сбогом".
Имам от теб по миглите -
сол, която не се отмива.
Понякога залютява
и присвивам очи.
И тогава проблясваш -
все едно си останал.
Имам те още по устните - думи,
спрели преди изричане
и застинали миг преди
да прошепнат -
много тихо -
"обичам".
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова
Няма коментари:
Публикуване на коментар