СТРЕЛКИТЕ ИЗЧЕЗНАХА

Напоследък 

стрелките са се стопили

или поне нямат смисъл.

Всичко сочи към нула...

Прахът, който разбутваха

заради всяка нова минута

пак се превръща

в песъчинки на времето.

Но сега някой им е поставил

номера.

Обърках се...

И когато погледна часовника,

не мога да кажа часа.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

Есента и Париж

Боже, как му отива на Париж есента!

И дъждът му отива.

И  уханният вятър.

Ти си пиеш кафето 

зад безсънни стъкла,

а отвън хладно слънце 

се целува с листата.

Ти примижваш. 

И в клепките ти

се заплита любов.

Не очакваш следите й -

всичко беше разчистено.

Всичко беше забравено.

И ти беше спокойно. 

И я нямаше даже

в непризнатите мисли.

Но в Париж есента - 

полудяла вълшебница - 

пръска златни листа

в колелцата на времето. 

Връща филма назад

и - в екрана му втренчена -

се оказваш докрай

да обичаш

обречена.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова