Въпреки, че първият ден от Новата година е просто следващият ден от календара, ние сме го натоварили с важната задача рязко да разграничи два периода и да направи новия още от самото му начало много по-добър и успешен от предходния. Горкият 1-ви януари!
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
неделя, 2 януари 2022 г.
ПЪРВИЯТ ДЕН
БЪРЗАМ
Живея живота си, без да знам нищо за него, нито за след него. Уча се в движение и често ме късат на изпитите. Но успях да науча, че трябва да сгъстя настоящето. Да побера в него цялата обич, на която съм способна. Да кажа всяко “обичам те”, което избликва от сърцето ми. Да кажа на любимите си хора колко са ми скъпоценни и колко благословена се чувствам от земната си среща с тях. Да направя всяко възможно добро, та дори и невъзможното. Да свърша всичко, което ми е по силите, та дори и непосилното. Да запиша каквото съм прозряла, защото бързо се забравя…
С ГОДИНИТЕ НАУЧИХ
С годините научих,
НЕ СЪМ ГОСПОДАРКА НА ВРЕМЕТО
Ако можех да върна времето щях да събирам трепети и да ги крия грижливо за когато - уморени от много любов - насила увеличавахме разстоянието помежду си. И щях да ни направя лекарство от тях и да ни давам от него когато изстинехме. И щях да съм по-благодарна, когато те имаше.
ДЕКЕМВРИ
Декември. Аромати взривяват спомени. Звуци рисуват уют. Хора сияят в очакване. Щастие, скрито зад ъгъла, се опитва да срещне очите ми, но на сигурно в своя пашкул не го и поглежда душата ми.
АРХАНГЕЛОВ ДЕН
Цял ден си мисля дълго писмо до мама - утре Ангелите ще й отнесат всичката любов, която ми остана недадена. ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
ПИСМО ДО МОИТЕ
Мили мои души отлетели, все очаквам любимите стъпки, все приготвям любими трапези, все долита от близо смехът ви, все усещам дъха ви отляво - на заспиване даже ви виждам… Мили мои, не съм ви забравила, в дън душата ми сте - там е завинаги!
Представена публикация
Въпреки, че първият ден от Новата година е просто следващият ден от календара, ние сме го натоварили с важната задача рязко да разграничи дв...
-
Нямах стъпки по пясъка с теб, н ито сол по целувките. Нито сняг до колене, през който ти да ме водиш, Нито снежни цветя по наш прозорец...
-
Вътре в мен има огън – негасим, непокорен. И малцина посмяха да пристъпят напред. Те видяха във него светлината и топлото. И сушаха след бур...
-
„Искам когато четеш това писмо, да знаеш, че си спала на рамото ми, че си се събуждала до мен, че си пила сутрешното си кафе с мен и че прод...