ПОМОЛИ МЕ ДА ТИ ПРОСТЯ

Помоли ме да ти простя.

И да не страдам, но да помня.

Без дъх останах от гласа ти.

Без звук ридах. 

От спомени

взривих се тихо.

И душата ми 

сразена сви крилете си...

Събудих се и бях сама.

Прощавам ти. 

Къде си?

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

ЛЮБОВТА Е ПЕСЕН...

Любовта е песен. 
Толкова красива, за колкото си готов. 
Толкова дълга, за колкото ти стигне дъх.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

СТРЕЛКИТЕ ИЗЧЕЗНАХА

Напоследък 

стрелките са се стопили

или поне нямат смисъл.

Всичко сочи към нула...

Прахът, който разбутваха

заради всяка нова минута

пак се превръща

в песъчинки на времето.

Но сега някой им е поставил

номера.

Обърках се...

И когато погледна часовника,

не мога да кажа часа.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

Есента и Париж

Боже, как му отива на Париж есента!

И дъждът му отива.

И  уханният вятър.

Ти си пиеш кафето 

зад безсънни стъкла,

а отвън хладно слънце 

се целува с листата.

Ти примижваш. 

И в клепките ти

се заплита любов.

Не очакваш следите й -

всичко беше разчистено.

Всичко беше забравено.

И ти беше спокойно. 

И я нямаше даже

в непризнатите мисли.

Но в Париж есента - 

полудяла вълшебница - 

пръска златни листа

в колелцата на времето. 

Връща филма назад

и - в екрана му втренчена -

се оказваш докрай

да обичаш

обречена.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

ДОМ

Все исках да съм свободна и да обикалям света. Не исках да се примиря, да се преклоня, да улегна. 

Можела съм да си го позволя, защото - макар да не съм го разбирала - съм имала дом. А дом е там, където мама те очаква. 

Вече нямам.

И ако правилно съм разбрала, сега е мой ред и моя отговорност да направя от някое масто по света дом за дъщеря си.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

 

ГРАПАВО, САМОТНО И ПУСТО

Вече от толкова време те няма,

че се питам 

дали те е имало.

Но една много скрита рана

днес се обади - 

и е с твоето име.

Няма болка, 

но е грапаво чувството

да не трябва да мисля 

за теб.

Малко самотно е 

и е пусто.

Иначе всичко ми е наред.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

СТЪПКИ НАЗАД

Тежат ми краката. 

Примирено

следват посоката,

която главата диктува.

Но докато се вдигат, 

за да стъпят отново -

точно преди да докоснат земята -

се обръщат назад

в желание да се върнат там,

където мама ще остане 

завинаги жива.

Не съм знаела

колко много ми се е искало

да я взема със себе си,

накъдето и да ме отвее този живот.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

Photo: Pixabay

С НОКТИ И ДУМИ

Драскам с нокти и думи по миналото,

но само отвън и само отгоре. 

Да заровя нокти, черупката да надигна -

не съм готова за тази болка.

Да погледна в тъмното,

в голата истина да нагазя,

да падна в капана – на дъното му,

по стените му да се плъзгам и пак да лазя,

да посегна към единствено коренище,

стърчащо за помощ сякаш от нищото,

а от него да лумнат бодливи въжетата

на моите грешки и твоите грешки

и да ме оплетат цялата, и да ме стегнат

дъх да не мога да си поема...

Не съм готова и драскам с думи -

само отвън и само отгоре.

И даже това ми е още трудно,

но обещавам да се преборя.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

МАШИНА НА ВРЕМЕТО

Капка парфюм - 

мъничка машина на времето,

въздъхна 

от почти празно вълшебно шишенце

и ме върна в отминало щастие.

Там всичко беше любов.

Преживях я отново -

бях в нашия филм

докато капчицата изветря. 

И не съм тъжна -

благодарна съм,

че те имаше.

И че има машини на времето.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

ВКАМЕНЯВАНЕ

Когато си тръгваше, 

любовта отъпка пътеките си в душата ми

до вкаменяване.

Сега и да мине любов от там,

няма да я усетя.

Вкаменените пътеки 

имат чувствителност само към обич.

Обичта е огромно чувство,

но нищо не разтърсва като любовта. 

Мъдрите казват, 

че обичта е пораснала любов.

Но не е така.

Любовта - когато си иде -

мястото й остава празно. 

Завинаги.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

СВИКВА СЕ

Имаше време,

когато вярвах сляпо.

Затварях очи

и се водех по любовта ти.

Тогава и пропаст да видех, скачах –

знаех, че ти ме очакваш оттатък.

И пътя да свършеше,

стъпвах направо през храстите.

Изподрана и чорлава –

бях самото щастие.

Днес си нямам компас

и не знам накъде съм поела –

само знам, че посоките

водят далече от тебе.

Не боли, но е странно –

светът е напълно различен.

Оживявам дори на места,

на които преди се обичахме.

Но не се тревожи.

И без теб съм добре.

Свиква се.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

ОТКРИТИЕ

Когато любовта вратата тръшна,

пътеката под нея ахна смръщено.

Прозорците притвориха крилете си,

а лятото премина бързо в есен.

И дъждове се втурнаха да галят

душата ми - безпътна и окаляна...

Сега дори не знам кога се случи -

всред тъмното, безчувствена и глуха -

открих внезапно новата си истина.

Душата ми обича да обича.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

ЗАКЪСНЯЛО ДОКОСВАНЕ

Закъсняло докосване

пали по(д) кожата ми пожари.

От жаравата им се раждат милиони сърца

и всичките спират да дишат.

От обич.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

ЗА ЗАБРАВЯНЕТО

Знаеш ли какво е да искам да пиша за теб,

а ръката да отказва още на първата буква?

Знаеш ли какво е да искам да мисля за теб,

а мисълта да отскача още преди първия образ?

Знаеш ли какво е да искам да си спомня любовта,

а душата да се плъзга по спомените, 
обърнала очи встрани?

Знаеш ли какво е да искам да те е имало,

но да се моля да си останеш в миналото?

Аз знам, но ми се ще

да не бях научавала.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

ДУША СЕ ОБИЧА С ДУША

Душа се обича с душа.

Не с ръка в ръка,

нe с очи в очи,

нe с дъх в дъх,

нe с живот в живот.

Нужни са просто две души,

знаещи, че любовта

е само стъпало нагоре - 

натам, където 

душа обича душа. 

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

ВРАТАТА Е ЗАЛОСТЕНА

Вратата е залостена.

Прозорците – блиндирани.

Ключът е да повторя

хиляда пъти името ти,

но аз не си го спомням.

Писмата скрих от себе си.

И ако утре дойдеш –

дори да ме намериш – 

не мога да отворя.

Недей да идваш.

Моля те.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

Photo: Pixabay

ПОДАРЕНО

Нощи.

Дълги колкото втори живот.

Подарени.

Уж нямат нокти

и даже зъбите са скрили,

а следите им са дълбоки.

Жива съм.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

Photo: Pixabay

ЗАБРАВИХ ТЕ

Като магия за забрава

заключвах болките си в думи.

Подреждах ги в писма и стихове

но не написах получател.

С тях правех пропаст помежду ни.

Редях ги - те от мен извираха,

изплакваха те и не спираха.

Помислих си, че нямат край.

Но имаха!

Днес всички болки са заключени,

а пропастта е порта здрава.

И няма мост -

не ми е нужен обратен път.

Забравих те.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Снимка: Франциска Димитрова

ДНЕС ДЕНЯТ Е ТАКЪВ

Днес денят е такъв,

че душата е сякаш заспала.

Не потрепва от спомени

и от нищо не я заболява.

Там, където се раждат сълзите,

е суха пустиня.

Там, където избликват любови,

жарта е изстинала.

Днес денят е такъв,

че очите ми виждат цветята,

но не виждат ръката,

превръщаща цвете в признание.

Крехък смях преминава през мен,

недокоснал душата ми.

Дързък спомен нахълтва,

но аз го прогонвам –

неканен е.

Днес денят е такъв.

А за утре не искам да зная.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

Photo: Pixabay

КАК ДА ЗНАМ

Преди да ме срещнеш,

си ме бил нарисувал.

Точно същата.

Аз пък те бях изсънувала –

много пъти.

И все към съня си се връщах.

Но мислех, че ти там живееш

и будна нищо не търсех.

Как да знам,

че наяве се виждаш

през усмивка,

а не през сълзи?

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

Photo: Pixabay

ПРЕМИЕРНО

Съвършено се движим -

подобно на песен и танц.

Аз пея - ти извайваш телата ни.

Нито ти знаеш

какво ще изпея,

нито аз знам

накъде ме повеждаш.

Съвършено се движим!

И уж е за първи път,

а сякаш така сме родени.
Съвършено е новороденото.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

Photo: Pixabay

СЛЕД ЛЮБОВТА

От всичко най-много ми липсва

да мога да кажа на някого "Обичам те"

и цялата да съм в тези две думи...

А той да ги приеме сякаш това е

най-хубавото, което е чувал -

и да го разтърсва винаги

като за пръв път.

И да знае, че това му е

най-истинското в този живот.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

Photo: Pixabay

ОЦЕЛЯХ, ОСЪЗНАХ, ОБЕЩАХ

Оцелях,

но голямата част от сърцето ми

днес я няма

и трудно живея с остатъка.

Уж съм същата –

и понякога даже просветвам,

но е огънят друг

и светлината ми.

Осъзнах,

че така ще е чак до след края

и тогава ще мога

пак да те търся.

Дотогава всеки ден ше те пиша –

по малко,

докато още те помнят

пръстите.

Обещах 

на душата си

да се усмихвам –

По усмивките щели сме

да се познаем.

Аз пък мислех,

че ще си помним очите...

Все едно. Тръгвам.

Моля те, 
не забравяй.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

Photo: Pixabay

ПРЕДИ ДА СТАНА ДОМ ЗА ПЕПЕРУДИ

Събудих се и раната я нямаше.

От белега й тънък лъч

проникваше навътре,

в най-скритото ми ъгълче

и правеше пашкул

около теб и любовта –

прегърнати и свити на кълбо.

Не я буди. И ти не се събуждай.

Ще мине доста време

преди да стана дом за пеперуди.

ПЪТЕЛИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

Photo: Pixabay