НЕ СПИРАМ ДА ВИЖДАМ

Не спирам да виждам как - опустял - си отиваш, 

привел рамене под тази огромна любов.
Не знаеш какво да я правиш - не ти е по силите,
но без нея е сух до задавяне този живот.
Не минава с годините - спря в онзи ден календарът.
Не минава от флиртове, стихове, филми и вино.
Може би след живот или два ще забравим,
но сега... все те виждам как -
опустял -
си отиваш.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

ЗАПИСАХ ТОВА

Колко много време ми беше нужно за да схвана, че със или без любов - всъщност винаги сме сами. Когато разбереш това и го приемеш, вече можеш да обичаш когото си искаш и не пречат нито отсъствие, нито разстояния. Ти си си ти, любовта пак си ти, обичането си ти - раждат се в теб и отиват при когото трябва, ако трябва...
Когато го осъзнаеш, не е нужна взаимност, защото някой друг пък обича теб и ти получаваш нужното... ако е правилно за теб.  Липсва само физическото усещане, и липсата му е това, което боли в началото ... но само временно - в сравнение с вечността, на която любовта е способна.

Записах това, защото получих кратък проблясък и знаех, че ще го забравя, а така ми се иска да го запомня!

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова

ЗА ТРОХИТЕ ПО ПЪТЯ

През каквото и да минеш,

колкото и опит да събереш,

на каквото и да се научиш,

колкото и чувства да преминат през теб,

колкото и пожари да те опустошат,

колкото и дъждове да те измият,

колкото и любови да те съживят,

колкото и любови да те убият -

временно е.

Ако имаш дар да сътвориш нещо -

сътвори го.

Създай музика, напиши стих,

разкажи филм, нарисувай красота,

изпей чувства, изкачи връх,

вкарай в кадър залези, изгреви и стихии...

Пак е временно,

но това са твоите трохи по пътя -

ако някога поискаш да се (пре)откриеш...

Ако някой поиска да те (пре)открие...

Наздраве - за трохите по пътя!

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

НЯМАХ СЕЗОНИ

Нямах стъпки по пясъка с теб, 

нито сол по целувките.
Нито сняг до колене,
през който ти да ме водиш,
Нито снежни цветя по наш прозорец.
Нито наш прозорец изобщо.
Нямах цвят и треви в косите,

нито букет от жълти листа.
Нямах сезони с теб.
Но имах всичко –

просто не знам как се случваше,
нито кога, нито къде,
но беше истина.
И не знам какво да правя сега
с всичкото това обичане.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

ИМАХ НЕЩО ЗА ТЕБ

Имах нещо за теб, 

но вече ти нямам
адреса.
Затова те сънувам
и в съня си те питам
къде си.

Да докосна лицето ти
на събуждане искам,
но спирам.
Проумяла съм явно,
че любов
не се дава
насила.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

НАИВНО ЗИМНО

Замириса на зима и на трепета, с който 

опаковах за кой ли път малкото си сърце.
После слагах звездичка и борова клонка -
и надписвах с треперещи букви : 

"За Теб!".
Замириса на онези изпръхнали устни,
на онази усмивка, на онези ръце,
на задъхано тичане (всъщност - лудо препускане)
по пътека без име, но с посока 

"Към теб".
Замириса... Но споменът бързо застина -
днес получих обратно малкото си сърце
във пакет без подател - само пишеше "Минало".
И сега ще го скрия. Не ми трябва 

без теб.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ