С НОКТИ И ДУМИ

Драскам с нокти и думи по миналото,

но само отвън и само отгоре. 

Да заровя нокти, черупката да надигна -

не съм готова за тази болка.

Да погледна в тъмното,

в голата истина да нагазя,

да падна в капана – на дъното му,

по стените му да се плъзгам и пак да лазя,

да посегна към единствено коренище,

стърчащо за помощ сякаш от нищото,

а от него да лумнат бодливи въжетата

на моите грешки и твоите грешки

и да ме оплетат цялата, и да ме стегнат

дъх да не мога да си поема...

Не съм готова и драскам с думи -

само отвън и само отгоре.

И даже това ми е още трудно,

но обещавам да се преборя.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

МАШИНА НА ВРЕМЕТО

Капка парфюм - 

мъничка машина на времето,

въздъхна 

от почти празно вълшебно шишенце

и ме върна в отминало щастие.

Там всичко беше любов.

Преживях я отново -

бях в нашия филм

докато капчицата изветря. 

И не съм тъжна -

благодарна съм,

че те имаше.

И че има машини на времето.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

ВКАМЕНЯВАНЕ

Когато си тръгваше, 

любовта отъпка пътеките си в душата ми

до вкаменяване.

Сега и да мине любов от там,

няма да я усетя.

Вкаменените пътеки 

имат чувствителност само към обич.

Обичта е огромно чувство,

но нищо не разтърсва като любовта. 

Мъдрите казват, 

че обичта е пораснала любов.

Но не е така.

Любовта - когато си иде -

мястото й остава празно. 

Завинаги.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

СВИКВА СЕ

Имаше време,

когато вярвах сляпо.

Затварях очи

и се водех по любовта ти.

Тогава и пропаст да видех, скачах –

знаех, че ти ме очакваш оттатък.

И пътя да свършеше,

стъпвах направо през храстите.

Изподрана и чорлава –

бях самото щастие.

Днес си нямам компас

и не знам накъде съм поела –

само знам, че посоките

водят далече от тебе.

Не боли, но е странно –

светът е напълно различен.

Оживявам дори на места,

на които преди се обичахме.

Но не се тревожи.

И без теб съм добре.

Свиква се.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

ОТКРИТИЕ

Когато любовта вратата тръшна,

пътеката под нея ахна смръщено.

Прозорците притвориха крилете си,

а лятото премина бързо в есен.

И дъждове се втурнаха да галят

душата ми - безпътна и окаляна...

Сега дори не знам кога се случи -

всред тъмното, безчувствена и глуха -

открих внезапно новата си истина.

Душата ми обича да обича.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

ЗАКЪСНЯЛО ДОКОСВАНЕ

Закъсняло докосване

пали по(д) кожата ми пожари.

От жаравата им се раждат милиони сърца

и всичките спират да дишат.

От обич.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова