ЗА ЗАБРАВЯНЕТО

Знаеш ли какво е да искам да пиша за теб,

а ръката да отказва още на първата буква?

Знаеш ли какво е да искам да мисля за теб,

а мисълта да отскача още преди първия образ?

Знаеш ли какво е да искам да си спомня любовта,

а душата да се плъзга по спомените, 
обърнала очи встрани?

Знаеш ли какво е да искам да те е имало,

но да се моля да си останеш в миналото?

Аз знам, но ми се ще

да не бях научавала.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

ДУША СЕ ОБИЧА С ДУША

Душа се обича с душа.

Не с ръка в ръка,

нe с очи в очи,

нe с дъх в дъх,

нe с живот в живот.

Нужни са просто две души,

знаещи, че любовта

е само стъпало нагоре - 

натам, където 

душа обича душа. 

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

ВРАТАТА Е ЗАЛОСТЕНА

Вратата е залостена.

Прозорците – блиндирани.

Ключът е да повторя

хиляда пъти името ти,

но аз не си го спомням.

Писмата скрих от себе си.

И ако утре дойдеш –

дори да ме намериш – 

не мога да отворя.

Недей да идваш.

Моля те.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

Photo: Pixabay

ПОДАРЕНО

Нощи.

Дълги колкото втори живот.

Подарени.

Уж нямат нокти

и даже зъбите са скрили,

а следите им са дълбоки.

Жива съм.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

Photo: Pixabay

ЗАБРАВИХ ТЕ

Като магия за забрава

заключвах болките си в думи.

Подреждах ги в писма и стихове

но не написах получател.

С тях правех пропаст помежду ни.

Редях ги - те от мен извираха,

изплакваха те и не спираха.

Помислих си, че нямат край.

Но имаха!

Днес всички болки са заключени,

а пропастта е порта здрава.

И няма мост -

не ми е нужен обратен път.

Забравих те.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Снимка: Франциска Димитрова

ДНЕС ДЕНЯТ Е ТАКЪВ

Днес денят е такъв,

че душата е сякаш заспала.

Не потрепва от спомени

и от нищо не я заболява.

Там, където се раждат сълзите,

е суха пустиня.

Там, където избликват любови,

жарта е изстинала.

Днес денят е такъв,

че очите ми виждат цветята,

но не виждат ръката,

превръщаща цвете в признание.

Крехък смях преминава през мен,

недокоснал душата ми.

Дързък спомен нахълтва,

но аз го прогонвам –

неканен е.

Днес денят е такъв.

А за утре не искам да зная.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

Photo: Pixabay