Би била по-спокойна душата ми,
ако успееше да те забрави
без да подозира, че в дълбокото
се спотайва спомен за теб.
Но тя знае, че той е там.
И въпреки, че дълго я учих
да не поглежда назад,
щом я изпусна от поглед,
се стрелва към ОНОВА тайно място
и се чуди защо там –
уж е толкова пусто –
а щом затвори очи ни вижда
и щом ги отвори ни няма,
но ухае омайно
на лудо момче,
на непокорно момиче
и на толкова много
обичане.
ПЪТЕПИСИТЕ НА
ДУШАТА МИ
Снимка: Франциска Димитрова
