ПЪРВИЯТ ДЕН

Въпреки, че първият ден от Новата година е просто следващият ден от календара, ние сме го натоварили с важната задача рязко да разграничи два периода и да направи новия още от самото му начало много по-добър и успешен от предходния. Горкият 1-ви януари!

Добре, че после леко отпускаме хватката и си спомняме, че нашето благоденствие зависи И от нас.

Смятам да направя каквото зависи от мен, като оставя и съдбата да се случи, без да я стискам здраво за гушата, както досега.

Отказът от контролиране е голяма промяна за мен.

Ще гледам с любопитство какво се случва.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

БЪРЗАМ

Живея живота си, без да знам нищо за него, нито за след него. Уча се в движение и често ме късат на изпитите. Но успях да науча, че трябва да сгъстя настоящето. Да побера в него цялата обич, на която съм способна. Да кажа всяко “обичам те”, което избликва от сърцето ми. Да кажа на любимите си хора колко са ми скъпоценни и колко благословена се чувствам от земната си среща с тях. Да направя всяко възможно добро, та дори и невъзможното. Да свърша всичко, което ми е по силите, та дори и непосилното. Да запиша каквото съм прозряла, защото бързо се забравя…

Много задачи за един кратък миг, но ако отложа, може и да закъснея.

Затова бързам.

И (ви) обичам.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

С ГОДИНИТЕ НАУЧИХ

С годините научих,

че когато ти е трудно, трябва да събереш всичките си сили, за да благодариш, защото ти е предоставен начин за изкачване по спиралата.

Че когато си тъжен, е по-лесно да го споделиш с приятел, но това разсейва лековитата сила на тъгата, затова трябва да й се подчиняваш в усамотение.

Че когато си щастлив, трябва да го разпръскваш около себе си. А ако не изтъкваш своята причина за щастие, позволяваш на другите да имат собствена такава - и щастието пораства.

Че когато имаш любов, трябва да я отглеждаш като малко дете - да не я задушаваш, да й даваш свобода и пространство да расте.

Че ако любовта си отиде, трябва да оживееш и да си й благодарен, че е била в живота ти. И когато болката отмине, да я заместиш с обич, което всъщност е пак любов, но порастнала и помъдряла.

Че с времето се научаваш как да летиш, кога и къде да кацнеш умиротворено. И то не защото крилете ти са отслабнали, а защото ако си подбрал правилните момент и място, ще бъдеш добър учител по летене.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

НЕ СЪМ ГОСПОДАРКА НА ВРЕМЕТО

Ако можех да върна времето щях да събирам трепети и да ги крия грижливо за когато - уморени от много любов - насила увеличавахме разстоянието помежду си. И щях да ни направя лекарство от тях и да ни давам от него когато изстинехме. И щях да съм по-благодарна, когато те имаше.

Но понеже не съм

господарка на времето,

в сегашното,

което след миг ще е минало,

съм благодарна,

че те е имало.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

ДЕКЕМВРИ

Декември. Аромати взривяват спомени. Звуци рисуват уют. Хора сияят в очакване. Щастие, скрито зад ъгъла, се опитва да срещне очите ми, но на сигурно в своя пашкул не го и поглежда душата ми.

Декември е - твърде е хубав,

за да не си влюбен.

Затова съм се свила тихичко -

не поглеждам,

не се вслушвам,

не тръпна.

Добре ми е.

Чакам си влюбването.

Пътеписите на душата ми

АРХАНГЕЛОВ ДЕН

Цял ден си мисля дълго писмо до мама - утре Ангелите ще й отнесат всичката любов, която ми остана недадена. ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

ПИСМО ДО МОИТЕ

Мили мои души отлетели, все очаквам любимите стъпки, все приготвям любими трапези, все долита от близо смехът ви, все усещам дъха ви отляво - на заспиване даже ви виждам… Мили мои, не съм ви забравила, в дън душата ми сте - там е завинаги!

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

ЖАДНА СЪМ

Жадна съм да те има.

Бих пила от тишината, която избухва, когато те видя, след като дълго съм си представяла как ще пищя щастливо, от мълчанието ни в някой есенен дъжд, от уеднаквения ритъм на стъпките ни и на сърцата ни, от световъртежа, когато сме заедно, от прималяването, когато ми се прииска да те целуна, а наоколо има твърде много хора, от мисълта, че си тук, че те има… Жадна съм. Дълго бих пила.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

ИЗЛЕКУВАНЕТО ОТ ЛЮБОВ

Излекуването от любовта става в един миг и чувството е същото, както когато рзбереш, че Дядо Коледа не съществува. Шок, разочарование и някъде в дълбокото - тайничко облекчение, че вече няма защо да се стараеш всеки ден да си най-доброто създание на света.

Вече можеш да си позволиш всичко. И щом получиш тази нова свобода, започваш да си истински добър - вече не защото така трябва, а защото ТИ така искаш.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

ЗРЯЛО И ЕСЕННО

Младото време изглежда отмина. Вече е зряло и есенно. Тихо е. Само небето все си е синьо, но със сребристи нишки в косите. Помня кипежа на времето сладостен. Още сънувам смеха му бълбукащ. Виждам се пак непокорна и млада с устни от смях и целувки напукани... Още е вътре в мен младото време - само отвън позлатени листата ми нежно ми шепнат: “Миличка, есен е. Хайде, узрявай, че зима ни чака.”

Пътеписите на душата ми

ПРОСТО КРАЧКИ

Вече е без значение причината за нещата, които ми се случват - важно ми е накъде ме водят. Понякога посоката е обвита в пълна мъгла, а пътеката е толкова тъмна, че можеш да видиш само непосредствената си следваща стъпка - колкото да си сигурен, че няма да (про)паднеш.

В това състояние на пълно притихване и доверие, че ще се случи най-правилното, дори не се опитвам да виждам детайлите от картината, нито пък цялата картина. И дори не трепвам при предчувствието за леко развиделяване. Просто правя крачки - раз-два - накъдето усетя почва под краката си.

И в тази пълна несигурност се чувствам по-сигурна от всякога.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

ЗА ДОВЕРИЕТО

Когато човек достигне определена зрялост, зрението му за стойността на нещата се изостря, независимо от влошеното физическо виждане. Това се случва не по законите на материята, а по законите на духа и дава напълно нова перспектива.

И ето - сега виждам нещата, които са ме издигали и тези, които са ме сривали, като еднакво важни за израстването ми до там, където съм сега. Може да не съм където съм си мислела, че ще стигна, нито там, за където съм мечтала, но със сигурност съм на смислено място и в смислен момент от живота си. Не че имам доказателства, но вече не ги търся - имам доверие, с което не усетих кога съм се сдобила.

Като си помисля колко време и енергия бих си спестила ако бях започнала да се доверявам по-рано!

Пътеписите на душата ми

ЗА ДОБРОТО

Учена съм да правя най-доброто, на което съм способна и да раздавам доброто си. Тичам из живота и се опитвам да спазвам това правило.

С годините разбрах, че не за всеки моето добро е добро - така се научих, че не трябва да го давам на всяка цена. Много е трудно да усетиш кога някой иска помощта ти и кога е решен сам да се справи, независимо колко е трудно или невъзможно...

Случва се да ми се натрупа товар от ненаправено-недадено добро и се чудя какво да го правя - добро не се захвърля и доброто за един може да е неподходящо за друг.

И тогава най-внезапно ти идва урок как да насочиш собственото си добро към себе си. Ето това ми е най-трудно - оказва се, че съм точно от тези, които не искат да приемат. Или не знаят как.

Пътеписите на душата ми

ПОНЯКОГА

Понякога стиховете са по-спиращи дъха от любовите, заради които са написани.

Пътеписите на душата ми

ИМА ДУМИ

Има думи, в които душата намира лек за всякакви болки и обещание за безсмъртие. "Обичам" е такава дума. Обичам.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

АКО СЕГА ИМАХ СЪРЦЕ

Взе ми сърцето. Всъщност, доброволно го дадох, но как можех да зная, че това е присъда за необичане?

Ако четеш това -

не ми го връщай -

ако сега имах сърце,

щеше да ме боли.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

ЛЕКУВАМ СИ ДУШАТА

Лекувам си душата от разделите. Не знам лекарство, затова опитвам с думи. Разказвам й за милостта на времето и как при нови срещи огън лумва.

Но тя е умна - знае, че я лъжа.

И продължава тихо да тъгува.

С очи изпраща, който си е тръгнал -

не го задържа и не се сбогува.

Сълзите й търкулват се по стръмното

и нямам начин да я излекувам.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

ЖАДУВАНЕ

Изтощих се да жадувам да живея с хората, които обичам и това или да е невъзможно, или да е възможно само за кратко. Ако това се повтаря толкова пъти, може би грешката е у мен - ще се захвана здраво да я търся и да я изчегъртам, проклетата грешка. Не вярвам изчегъртването да ме боли повече, отколкото всяка раздяла и всяко последващо жадуване.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

БАВНО ВРЕМЕ

Помолих се за бавно време и то потече като захаросан мед. Последните му златни капки се стичат по сърцето ми и аз ги благославям, и ги наричам да се слеят със следващото бавно време, което просто да не свършва… Благодаря, че мога да обичам!

Пътеписите на душата ми

Малко преди пробуждане

Малко преди пробуждане сънуваш най-сладко, момичето ми. Тишина - и моментът е дълъг, и сладък, и прелестен. А отсреща по покрива даже чайките тичат без крясъци - удивени, и те в тишина деня си посрещат…

“Само миг е!” - си казвам,

но Животът е чул как го моля

да превърне минутките в дни,

а дните - в щастливо безвремие.

И сега удивено живея в мига

и съм с тебе за дълго, момичето ми!

И за кратко проблясва ми смисълът,

после скрива се,

но душата разбрала е всичко

и шепне: “Обичам!”

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

ПРОДАДОХ СИ РОДНИЯ ДОМ

Продадох си родния дом - скова ме без теб тишината му. Взех си бездомните спомени - да светят и топлят нататък. Нищо не топли, да знаеш, щом няма праг за прекрачване. Но друго (не знам ще повярваш ли) още ми мъчи душата – онази гозба, уханната, преди години (помниш ли?) дето не вкусих, Мамо! Някога ще ми я сготвиш ли?

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

ПРОЩАВАМ СИ

Прощавам си

за грешките направени

и тези, дето чакат мен

зад ъгъла.

Ще ми олекне и ще се изправя -

олекнала ще завървя по пътя си.

А може и понякога да литвам -

като хвърчило, скъсало въжето си.

И ако някога назад надниквам -

ще бъде с обич, скъпа моя грешко!

И ше простя на теб, че ми се случи,

и ще съм благодарна,

че те имах.

Как иначе без тебе да науча,

че бъдещето се засява в миналото.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

ВЗЕ МИ УМА

“Цял живот чакаме да се появи мъж, който да ни вземе ума.” От филма “Когато си в Рим”)

Появи се още преди да започна да чакам. Взе ми ума и после остави себе си на своята съдба, а мен - на моята. Затова вече не чакам. То е като да ти се случат всички възможни чудеса, преди изобщо да си разбрал какво е чудо. Разбрах го, гледайки другите. И сега не мога да реша дали съм излъгана или благословена. ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

ИЗПРАТИ МИ ПИСМО

Изпрати ми писмо – може да бъде без думи.

Може само с листенце

от някое цвете пред твоя прозорец.

Само преди да затвориш писмото

сложи капка от любовта,

която някога оставих при теб -

като монета във фонтан,

към който – както и да се изгубя -

да успявам все да се завръщам.

Изпрати ми листенце и капка,

че отчаяно търся компас!

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

ЗА ЛЮБОВТА

За каквото и да започна да разказвам, винаги стигам до любовта. До онази любов, която остава истинска и желана само защото не се е случила до край. Или чийто преждевременен край я е направил да изглежда вечна.

Любовта те храни без храна и без любов нищо не те засища.

Любовта може да разболява и да лекува, да убива и да съживява.

Любовта може да те счупи и после да ти залепи парчетата, но никога вече не изглеждаш сякаш нищо не се е случило.

Любовта може да те заслепи и да те ослепи, после може да те остави да прогледнеш, но това, което виждаш след нея, е завинаги различно от същото нещо, видяно преди любовта.

Любовта променя някои мелодии и ги поставя дълбоко в паметта на клетките ти – така, че после винаги щом ги чуеш, дълбоко се разплакваш.

Любовта може да осмисли живота или да го остави напълно без смисъл.

От любов оглупяваме, без любов не ни е нужно да сме умни.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

КОГАТО Е…

Едно такова радостно, а тъжно… Едно такова светло, а сумрачно… Като изкачване по стълба въжена - преминеш ли я, грейва ти душата. А после идва друго изпитание. Страхът се вкопчва в битка със куража. За миг си казваш, че това е краят, а после вдишваш тъмното и скачаш…

Така с живота дълго се надлъгваме.

Аз лъжа че съм слаба, той - че страшен е.

Поуморих се, взех да се препъвам.

Душата сяда кротко.

И ме чака.

Когато ми е радостно, но тъжно,

когато ми е светло, но сумрачно,

намирам си посоката и тръгвам,

изчаквам да се спусне нощ

и скачам

натам, където чака ме душата ми.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

СВОБОДА

Време за освобождаване: от “творчески” хаос, от вещи, от хора, от стари чувства - само някои спомени ще си оставя - все пак да не съм без минало. Дано когато “олекна”, да е дошло и времето за външната свобода, че дълго прекарах в затвори, които сама си съградих.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ