УСПОКОЯВАЩО

Толкова е успокояващо да знам,
че си на едно телефонно позвъняване от мен.

Няма да звънна,
но пръстите ми знаят наизуст номера ти
и несъзнателно го потропват по бюрото ми,
отрупано с писма (нито едно не е от теб). 

Успокояващо е да знам,
че някъде имам скрити много твои писма
макар, че все не успявам да ги намеря.
Няма и да ги търся,
но душата ги знае почти всичките наизуст
и често ми ги шепне на заспиване.

Успокояващо е да знам,
че не си просто приказка,
с която уча дъщеря си,
че любовта не е измислица.

 

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

ДО ЛЮБОВТА И ОБРАТНО

Извървях си и аз пътеката
до любовта и обратно.
На отиване - полет шеметен,
а на връщане  - бясно падане.
Пътьом стихове пишех и знам, 
че така оживях. Благодарна съм. 
Днес с последни прашинки от Там
ще издигна олтар в душата си.
А на мястото на икона
ще дълбая с режещи спомени 
пътеписа на лудото щастие
да си бил в любовта 
и обратно.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

“...Ние сме часовници(те)!...”

Отброявам те - почти откакто се помня -
всяка секунда от теб е Любов.
Понякога си ми твърде малко -
друг път си твърде много...
Вече дори не се питам защо -
приемам същността си
на пясъчен часовник.
И макар, че често песъчинките
падат с болка,
събирам спомени и пак се готвя
да мина през тясното сегашно
преди да падна в миналото,
за да ти направя място в бъдещето.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Когато си тръгне едната душа...

Когато си тръгне едната душа,
а другата – скъсана - гледа след нея
и никога не затваря вратата
и очите си да затвори не смее…
когато дъхът на душата ти спре,
а в очите й зейват пресъхнали бездни,
сърцето реално се чупи на две
или на хиляди малки парченца,
с които после измерваме времето.

 

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ