ЗА ПИСМАТА

До човека, дето не пише писмата,

които вече отдавна не чакам:

след теб намразих пощенските кутии,

в които любовта по навик се криеше.

И намразих трепетното късане на плика

и думите, които от него бликваха.

Идват и си отиват невидими пощальоните.

Въздишките ми – предишните - се разкъсаха в клоните.

И тъй минавам покрай дома на писмата –

безсмислено силна, хладнокръвно неплачеща,

дори усмихната – без прорязващи спомени

за някакви си любови огромни.

А ти, човеко, дето не пишеш писмата,

които всъщност отдавна не чакам -

и ти ли вече не можеш да плачеш?

 

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ