Отброявам те - почти откакто се помня -
всяка секунда от теб е Любов.
Понякога си ми твърде малко -
друг път си твърде много...
Вече дори не се питам защо -
приемам същността си
на пясъчен часовник.
И макар, че често песъчинките
падат с болка,
събирам спомени и пак се готвя
да мина през тясното сегашно
преди да падна в миналото,
за да ти направя място в бъдещето.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар