Когато човек достигне определена зрялост, зрението му за стойността на нещата се изостря, независимо от влошеното физическо виждане. Това се случва не по законите на материята, а по законите на духа и дава напълно нова перспектива.
И ето - сега виждам нещата, които са ме издигали и тези, които са ме сривали, като еднакво важни за израстването ми до там, където съм сега. Може да не съм където съм си мислела, че ще стигна, нито там, за където съм мечтала, но със сигурност съм на смислено място и в смислен момент от живота си. Не че имам доказателства, но вече не ги търся - имам доверие, с което не усетих кога съм се сдобила.
Като си помисля колко време и енергия бих си спестила ако бях започнала да се доверявам по-рано!
Няма коментари:
Публикуване на коментар