Упрекват ме, че никога не поисках
да ми отредиш правилното място в живота си.
Че допуснах всички да бъдат по-близо до теб,
отколкото бях аз.
Че ако изобщо идваше моят ред,
то беше когато ти самият
влизаше на онова място - много навътре -
където живеят единствените за теб.
И там бях единствено аз.
И сега съм, но е много самотно.
Боли те да влизаш.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова
Няма коментари:
Публикуване на коментар