Упрекват ме, че никога не поисках
да ми отредиш правилното място в живота си.
Че допуснах всички да бъдат по-близо до теб,
отколкото бях аз.
Че ако изобщо идваше моят ред,
то беше когато ти самият
влизаше на онова място - много навътре -
където живеят единствените за теб.
И там бях единствено аз.
И сега съм, но е много самотно.
Боли те да влизаш.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова
неделя, 23 октомври 2016 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Представена публикация
Въпреки, че първият ден от Новата година е просто следващият ден от календара, ние сме го натоварили с важната задача рязко да разграничи дв...
-
Нямах стъпки по пясъка с теб, н ито сол по целувките. Нито сняг до колене, през който ти да ме водиш, Нито снежни цветя по наш прозорец...
-
Вътре в мен има огън – негасим, непокорен. И малцина посмяха да пристъпят напред. Те видяха във него светлината и топлото. И сушаха след бур...
-
„Искам когато четеш това писмо, да знаеш, че си спала на рамото ми, че си се събуждала до мен, че си пила сутрешното си кафе с мен и че прод...
Няма коментари:
Публикуване на коментар