ПИСМО #1

„Искам когато четеш това писмо, да знаеш, че си спала на рамото ми, че си се събуждала до мен, че си пила сутрешното си кафе с мен и че продължаваш да си непрекъснато с мен. 
Нашите няколко дни бяха най-хубавите, които изобщо бих могъл да си представя и да си пожелая. Ти и аз – правейки неща, които само ние двамата можем да направим. Толкова съм благодарен, че беше тук и толкова смаян от твоя начин да бъдеш. Бях щастлив да слушам водопадите на смеха ти, да гледам право в светлината на усмивката ти, да правя дребни глупости с теб и да им се радваме... много. Чувствах се благословен в прегръдките ти и бях щастлив, че те правех щастлива. С теб научих много неща и се докоснах до несъществуващи нива на нежност. Научих ново значение на стари думи, изпитах чувства, за чието съществуване не подозирах. Винаги и във всичко си била моето „за първи път". И научих, че има още много неща, които трябва да науча....

Без теб домът ми е празен, но въпреки това е пълен с теб и ухае на теб. Оставила си при мен душата си и тя свети от всяко кътче, до което си се докосвала... И сега ние двамата те чакаме. Обичам те.“

Из "Писма по време на любов"