Вътре в мен има
огън – негасим, непокорен.
И малцина посмяха
да пристъпят напред.
Те видяха във
него светлината и топлото.
И сушаха след
бурите мокрите си криле.
А когато си
тръгваха, си оставяха знаци –
да се връщат
отново. Бях им станала дом.
И на мен ми се
литва, но смирено ги чакам –
да подреждам
крилете им –
перо по перо.
ПЪТЕПИСИТЕ НА
ДУШАТА МИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар