Нямах стъпки по пясъка с теб,
нито сол по целувките.
Нито сняг до колене,
през който ти да ме водиш,
Нито снежни цветя по наш прозорец.
Нито наш прозорец изобщо.
Нямах цвят и треви в косите,
Нито сняг до колене,
през който ти да ме водиш,
Нито снежни цветя по наш прозорец.
Нито наш прозорец изобщо.
Нямах цвят и треви в косите,
нито букет от жълти листа.
Нямах сезони с теб.
Но имах всичко –
Нямах сезони с теб.
Но имах всичко –
просто не знам как се случваше,
нито кога, нито къде,
но беше истина.
И не знам какво да правя сега
с всичкото това обичане.
нито кога, нито къде,
но беше истина.
И не знам какво да правя сега
с всичкото това обичане.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова
Няма коментари:
Публикуване на коментар