Днес денят е такъв,
че душата е сякаш заспала.
Не потрепва от спомени
и от нищо не я заболява.
Там, където се раждат сълзите,
е суха пустиня.
Там, където избликват любови,
жарта е изстинала.
Днес денят е такъв,
че очите ми виждат цветята,
но не виждат ръката,
превръщаща цвете в признание.
Крехък смях преминава през мен,
недокоснал душата ми.
Дързък спомен нахълтва,
но аз го прогонвам –
неканен е.
Днес денят е такъв.
А за утре не искам да зная.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова
Photo: Pixabay
Няма коментари:
Публикуване на коментар