Вратата е залостена.
Прозорците – блиндирани.
Ключът е да повторя
хиляда пъти името ти,
но аз не си го спомням.
Писмата скрих от себе си.
И ако утре дойдеш –
дори да ме намериш –
не мога да отворя.
Недей да идваш.
Моля те.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова
Photo: Pixabay
Няма коментари:
Публикуване на коментар