Като магия за забрава
заключвах болките си в думи.
Подреждах ги в писма и стихове
но не написах получател.
С тях правех пропаст помежду ни.
Редях ги - те от мен извираха,
изплакваха те и не спираха.
Помислих си, че нямат край.
Но имаха!
Днес всички болки са заключени,
а пропастта е порта здрава.
И няма мост -
не ми е нужен обратен път.
Забравих те.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Снимка: Франциска Димитрова
Няма коментари:
Публикуване на коментар