Когато любовта вратата тръшна,
пътеката под нея ахна
смръщено.
Прозорците притвориха крилете си,
а лятото премина бързо в есен.
И дъждове се втурнаха да галят
душата ми - безпътна и окаляна...
Сега дори не знам кога се случи -
всред тъмното, безчувствена и глуха -
открих внезапно новата си истина.
Душата ми обича да обича.
ПЪТЕПИСИТЕ
НА ДУШАТА МИ
Надя
Костова
Няма коментари:
Публикуване на коментар