Драскам с нокти и думи по миналото,
но само отвън и само отгоре.
Да заровя нокти, черупката да надигна -
не съм готова за тази болка.
Да погледна в тъмното,
в голата истина да нагазя,
да падна в капана – на дъното му,
по стените му да се плъзгам и пак да лазя,
да посегна към единствено коренище,
стърчащо за помощ сякаш от нищото,
а от него да лумнат бодливи въжетата
на моите грешки и твоите грешки
и да ме оплетат цялата, и да ме стегнат
дъх да не мога да си поема...
Не съм готова и драскам с думи -
само отвън и само отгоре.
И даже това ми е още трудно,
но обещавам да се преборя.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова
Няма коментари:
Публикуване на коментар