Години след любовта
гледах света през очите й
и подозирах, че затова
такъв красив го виждах
и се чувствах благословена.
Сега съм напълно здрава.
Любовта запечатах в думи -
ваксинирах се срещу влюбване.
Спря да боли и тогава
открих:
Светът си е все още красив!
А Любовта се оказа реката,
през която ако преминеш,
когато стигнеш оттатък,
носиш същото име,
но е различна душата -
силна, узряла, пречистена.
И Любовта пак я има,
но и тя като мине през себе си,
на излизане е различна.
Вече се казва Обич.
Обичта всичко си спомня
за Любовта - своята младост.
Струвало си е болката
да си влюбен докато порастваш.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар