Сложих си старите
нови дрехи.
Облякох си тялото в старо празнично,
а душата – в старо щастливо.
Излязох в новия свят -
прекалено бъбрив
след дълго мълчание.
Различен е -
не по-добър,
нито по-лош.
Просто много различен
и почти непонятен.
И уж всички сме в нови дрехи,
празнични и щастливи,
но един неизречен страх
ни е сменил цветовете
и усмивките ни са някак изкуствени –
като на стара снимка от сватба,
на която всички са скарани,
само фотографът френетично е викал
да се усмихнем.
И сме се усмихнали.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ - patepisite.blogspot.com
Снимка Франциска Димитрова
Няма коментари:
Публикуване на коментар