НАИВНО ЗИМНО

Замириса на зима и на трепета, с който 

опаковах за кой ли път малкото си сърце.
После слагах звездичка и борова клонка -
и надписвах с треперещи букви : 

"За Теб!".
Замириса на онези изпръхнали устни,
на онази усмивка, на онези ръце,
на задъхано тичане (всъщност - лудо препускане)
по пътека без име, но с посока 

"Към теб".
Замириса... Но споменът бързо застина -
днес получих обратно малкото си сърце
във пакет без подател - само пишеше "Минало".
И сега ще го скрия. Не ми трябва 

без теб.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ