ЗАПИСАХ ТОВА

Колко много време ми беше нужно за да схвана, че със или без любов - всъщност винаги сме сами. Когато разбереш това и го приемеш, вече можеш да обичаш когото си искаш и не пречат нито отсъствие, нито разстояния. Ти си си ти, любовта пак си ти, обичането си ти - раждат се в теб и отиват при когото трябва, ако трябва...
Когато го осъзнаеш, не е нужна взаимност, защото някой друг пък обича теб и ти получаваш нужното... ако е правилно за теб.  Липсва само физическото усещане, и липсата му е това, което боли в началото ... но само временно - в сравнение с вечността, на която любовта е способна.

Записах това, защото получих кратък проблясък и знаех, че ще го забравя, а така ми се иска да го запомня!

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова