ДОКАТО

Докато шумно съм пърхала

и цвърчала щастливо,

ти си мечтаел за тишина, но...

За какво ти е тишина,

ако няма с кого да я слушаш?

Докато съм залитала от шемет,

от радост, от обич,

ти си мечтаел за равновесие, но...

За какво ти е равновесие,

ако няма кого да укротяваш?

Докато съм била облачна

и съм превалявала,

ти си мечтаел за слънце на тиха поляна, но...

За какво ти е слънце,

ако няма кой да ти прави сянка?

Докато съм била аз,

Ти си мечтаел за друго, но...

За какво ти е друго,

когато на дълбокото

всъщност мечтаеш за мен?

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

СНИМКА: PIXABAY