ГРЕШКАТА #2

За теб бях готова да спра да летя –

защото разбрах, че всеки мой полет преди теб

е бил за да открия къде ме очакваш.

А вече не бързах за никъде.

За теб бях готова за спра песента си

и само да слушам твоята – онемяла.

Защото разбрах, че всичко, което съм пяла,

е било само за да ме чуеш отнякъде някак си.

А вече не зовях никого.

За теб бях готова да спра да рисувам с думи -

защото разбрах, че с тях съм рисувала карта,

която да носиш до сърцето си, докато ме търсиш.

А вече се чувствах намерена.

Сега съм с криле, отвикнали да летят,

със струни, отвикнали да трептят

и с думи, отвикнали да рисуват.

Но ти си търсел точно това,

което престанах да бъда,

за да бъда твоя.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

Photo: Pixabay