неделя, 12 март 2017 г.

НАУЧИ МЕ НА ТОЛКОВА



Научи ме на толкова обичане,
че сто живота няма да ми стигнат
по своята пустиня да се скитам -
безцелна, безразлична и безименна.
И сто живота няма от водата
на твоите оазиси да пия.
И няма да изгарям от слънцата ти,
и няма да потрепвам пред стихиите.
Бронирана от толкова обичане –
едва след сто живота ще приседна,
но дотогава ще съм те изписала
по всяка песъчинка на вселената.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова

Photo: Franziska Dimitrova
-

2 коментара:

  1. albenissima12 март 2017 г. в 21:27

    Пиши го. Помага. Не лекува, но помага.

    ОтговорИзтриване
  2. Nadia Kostova12 март 2017 г. в 21:30

    Аз и не очаквам да се излекувам - дори мисля, че вече не искам... Просто си намирам гънка във времето и пространството, в което е поносимо.

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)

Представена публикация

Въпреки, че първият ден от Новата година е просто следващият ден от календара, ние сме го натоварили с важната задача рязко да разграничи дв...

  • НЯМАХ СЕЗОНИ
    Нямах стъпки по пясъка с теб,  н ито сол по целувките. Нито сняг до колене, през който ти да ме водиш, Нито снежни цветя по наш прозорец...
  • ПЕРО ПО ПЕРО
    Вътре в мен има огън – негасим, непокорен. И малцина посмяха да пристъпят напред. Те видяха във него светлината и топлото. И сушаха след бур...
  • ПИСМО #1
    „Искам когато четеш това писмо, да знаеш, че си спала на рамото ми, че си се събуждала до мен, че си пила сутрешното си кафе с мен и че прод...