СПОМНЯШ ЛИ СИ #1

Спомняш ли си как всеки път 

в няколко дни събирахме живота си заедно

и нежно го пускахме през себе си.

Струваше ни се плашещо крехък 

и внимавахме да не изпуснем някоя минутка.

Спомняш ли си как всеки път 

в няколко нощи преминавахме през любовта 

като през могъща стихия, в която се втурвахме, 

гледайки я дръзко в очите 

и от която не искахме да излезем 

дори, когато тя се опитваше 

да се отърси от нас. 

Спомняш ли си как всеки път 

и навсякъде, където отидехме, 

заваляваше дъжд, 

а ние си купувахме поредния шарен чадър - 

не защото се страхувахме от дъжда, 

а защото искахме да се целуваме под дъга. 

Спомняш ли си как всеки път, 

когато се окажехме на някой влюбен мост, 

завързвахме целувки вместо катинарчета - 

и вярвахме, че пред очите на вселената 

там сме се "сключили" завинаги. 

После пиехме шампанско 

и аз се напивах от първата глътка 

и тогава се осмелявах да ти призная, 

че цял живот съм се страхувала 

от обвързване -

не за друго, 

а защото би ми попречило 

да се обвържа с теб, когато те намеря. 

Спомняш ли си усещането да ме обичаш 

повече 

от себе си?

Спомняш ли си усещането да те обичам 

повече 

от себе си?

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

Photo: Pixabay