Все исках да съм свободна и да обикалям света. Не исках да се примиря, да се преклоня, да улегна.
Можела съм да си го позволя, защото - макар да не съм го разбирала - съм имала дом. А дом е там, където мама те очаква.
Вече нямам.
И ако правилно съм разбрала, сега е мой ред и моя отговорност да направя от някое масто по света дом за дъщеря си.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Мама е спътник само за част от пътя ни. После ние ставаме спътници за известно време и предаваме щафетата на децата си. Нека мама почива в мир! <3
ОтговорИзтриване