вторник, 28 януари 2020 г.

СЪБЛЯКОХ СИ ВТОРАТА КОЖА

Съблякох Любовта от себе си –
обвила ме беше като втора кожа.
Пропила се беше в клетките ми –
събличането й болеше повече
от края й.
Смъкнах си и всички защити.
Вече няма да са ми нужни –
нищо не е по-страшно
от липсата
на Любов.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
-

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)

Представена публикация

Въпреки, че първият ден от Новата година е просто следващият ден от календара, ние сме го натоварили с важната задача рязко да разграничи дв...

  • НЯМАХ СЕЗОНИ
    Нямах стъпки по пясъка с теб,  н ито сол по целувките. Нито сняг до колене, през който ти да ме водиш, Нито снежни цветя по наш прозорец...
  • ПЕРО ПО ПЕРО
    Вътре в мен има огън – негасим, непокорен. И малцина посмяха да пристъпят напред. Те видяха във него светлината и топлото. И сушаха след бур...
  • ПИСМО #1
    „Искам когато четеш това писмо, да знаеш, че си спала на рамото ми, че си се събуждала до мен, че си пила сутрешното си кафе с мен и че прод...