Чужди стихове за любов разплискват морето ми –
бе притихнало, сребърно,
с уморено заспали вълни,
с равно дишане,
с помъдряла след толкова блъскане
по скалите ти пяна.
С лодки, кротко прибрали веслата си.
С деликатна луна, скрита в облак.
Бе смирено и тихо.
Но сега чужди стихове
го разплискаха.
Върнаха лудите чайки
и писъка им,
заглушаващ шума
на изгубило ритъм
непокорно,
неразумно,
безлюбовно,
сърце.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар