За добро го направи. За добро си отиде.
Уж да литна без тежест в сърцето,а до кост ме разкъса, оголи ми жилите
и с любов ми оряза крилете.
Уж да имам усмивка от тук до небето,
а заключи устата ми жадна.
После хвърли във някаква бездна ключето -
и когато го търся, пропадам.
Уж да има за мен непомръкващо щастие,
а си взе светлината и пламъка.
Не просветвам. Не трепвам. Напълно угаснах.
И сърцето ми стана на камък.
Ако знаех къде си, сега бих дотичала,
бих събрала кураж да те питам -
без упрек,
без надежда,
без горчиво в очите -
всъщност знаеш ли как се обича?
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар