Едва посягам към щастие,
в което те
няма.
Чиито ръце ме
изгарят,
докато твоите
ръце са тъжни и празни.
Чиито очи ме
изпиват,
докато твоята
жажда остава завинаги.
Чието сърце
догонва доверчиво ритъма на моето,
докато твоето
прескача от самотен миг
към дълбоко
заровен спомен.
Страхувам се
от щастие, в
което те няма.
Но ще погледна
страха си в очите -
всяко щастие
заслужава да бъде изживяно.
ПЪТЕПИСИТЕ НА
ДУШАТА МИ
Надя Костова
Photo: Pixabay
Няма коментари:
Публикуване на коментар