ОЦЕЛЯХ, ОСЪЗНАХ, ОБЕЩАХ

Оцелях,

но голямата част от сърцето ми

днес я няма

и трудно живея с остатъка.

Уж съм същата –

и понякога даже просветвам,

но е огънят друг

и светлината ми.

Осъзнах,

че така ще е чак до след края

и тогава ще мога

пак да те търся.

Дотогава всеки ден ше те пиша –

по малко,

докато още те помнят

пръстите.

Обещах 

на душата си

да се усмихвам –

По усмивките щели сме

да се познаем.

Аз пък мислех,

че ще си помним очите...

Все едно. Тръгвам.

Моля те, 
не забравяй.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

Photo: Pixabay