Събудих се и раната я нямаше.
От белега й тънък лъч
проникваше навътре,
в най-скритото ми ъгълче
и правеше пашкул
около теб и любовта –
прегърнати и свити на кълбо.
Не я буди. И ти не се събуждай.
Ще мине доста време
преди да стана дом за пеперуди.
ПЪТЕЛИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова
Photo: Pixabay
Няма коментари:
Публикуване на коментар