Стичах се по едно прашно стъкло.
Когато последно гледах през него,беше част от отворен прозорец
към тебе.
Стичах се - поех цялата пепел и прах.
Не разбирам защо се говори,
че затворен прозорец отваря врата.
Лъжат хората.
Стичах се. Днес реших да ударя с ръка,
да го счупя и да избягам.
И го нямаше - даже не знам от кога...
По какво съм текла тогава?
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Надя Костова
Няма коментари:
Публикуване на коментар