Избледняват немилостиво
следите.
Извървях отново
пътеките ни -
видях смътни
стъпки,
но по тях бяха
валяли
твърде много
сълзи.
Чух тънък звън от
смеха ни -
незнайно как оцелял
в едно ъгълче.
Беше тих, но ме
усмихна.
Докосна ме лека
целувка -
малко разкъсана в
храстите.
Беше почти
неусетна,
но ме разтърси.
Вдишах, затворих
очи – да те видя,
погалих лицето ти
и си тръгнах.
Но оставих всичко
мое за теб -
да го намериш щом
го потърсиш.
Не го оставяй,
ако се върнеш.
Любов не трябва
да се захвърля.
ПЪТЕПИСИТЕ НА
ДУШАТА МИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар