Побързай, целуни ме
преди съмване.
Очите ми с очите си
изпивай.
Разплисквай ме,
разлиствай ме,
задъхвай ме!
От жажда ме мълчи
или шепни ме.
Докосвай ме,
повтаряй, че съм твоя.
Поискай да съм земното
ти чудо...
Но
не оставяй дълго да те
моля -
побързай,
че на съмване
се будя.
ПЪТЕПИСИТЕ
НА ДУШАТА МИ
Надя
Костова
Хубаво!
ОтговорИзтриванеПонякога, като те чета, си спомням, като в закъсняло разбуждана просъница, че съм изпитвала такива чувства, застига ме някакво залутало се ехо от тях, като от дълъг болничен коридор на неоздравяващите никога.
Аз никога няма да оздравея, истина е, добре си ме усетила. Само дето това се е превърнало в хронично-остро състояние и няма периоди на затихване - само периоди, в които се нссилвам да мълча! Но напоследък спрях да се командвам - за когото е твърде много, просто няма да се докосва до мен. Останалите разбират дори без да знаят.
ИзтриванеБлагодаря ти, че разбираш.
:) и аз май няма
Изтриване