Мислиш за мен, защото мисля за теб.
Не можеш да дишаш, защото се задушавам
от обичане.
Не можеш да плачеш, защото сълзите ми
нямат извор.
Не можеш да викаш, защото гласът ми
няма струни.
Не можеш да се молиш, защото вярата ми
няма път.
Понякога опитвам да те оставя на мира -
и не мисля, не мисля, не мисля...
Тогава почти за цял миг нищо не ме боли.
Щеше да е свършило, ако в такива моменти
ти не си спомняше
за нас.
ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар