ПРИЛИЧАТ НА ПОДАРЪЦИ

Всяко местенце, където бяхме,

има собствен живот,
останало в НАШИЯ отрязък време.
Сякаш сме заснели филми
и можем да си ги пускаме
когато си поискаме.
Те излъчват аромата на мястото,
усещането за сезона по кожата,
прозрачната светлина от усмивките
и целувките зад камерата,
и нежността на докосванията,
които не се виждат в кадър,
но са там.
И взривяващата любов,
която - преди да изпепели всичко край нас
(и нас) -
го превърна във филми,
които можем да си пускаме по всяко време...
Приличат на подаръци.

Понякога филмите се пускат сами.
Тогава са наказание.

P.S. Днес гледах филм от Париж. Пусна се сам.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ЖИВОТА МИ
Надя Костова