ТАМ

Вчера четох писмата ни –
вече рядко се връщам към тях -
там живеем обречени
до след края да се обичаме.
Там сме в друга вселена –
там си имаме общи крила,
там си луд по своето лудо по тебе момиче.
Там ми носиш със устни да пия роса
на разсъмване,
там – когато съм гладна –
ме храниш със песен и смях.
Там душата ти е подслон за душата ми
в тъмното.
Там – без време, завинаги –
просто ти, просто аз…

Вчера четох писмата ни –
но полека забравям езика,
на който са писани.
Скоро няма да помня за тях.
Ще вървя безпричинно щастлива
и ще обичам,
без да знам,
че зад всичко това
са онези писма.

 

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ